Масата на Слидерин

Брой мнения : 6 Registration date : 03.07.2007

- Доскоро живях с родителите си в Трансилвания - започна Ноер с провлачен, отегчен глас. - След това нещо се случи и... баща ми умря. Честно казано не ми се говори за това, Кида. - каза момичето като погледна безизразно съученичката си. - Майка ми реши, че ще е по-безопасно да се преместим някъде надалеч от това място, а именно тук - в Хогуортс, и според мен взе правилното решение.
Ноерин млъкна, но на Кида и личеше, че изгаря от любопитство, да разбере какво се е случило с баща и.
- Повярвай ми, Кида - прошепна мрачно Ноерин - вашите смешни битки между аврори и смъртожадни са нищо в сравнение с ужасите, които съм виждала...

Кида се намръщи.
-Искаш да кажеш, че Черният лорд е жалък? - попита ядно тя.
-Млъкни! - просъска й Карен.
Кида се опули на среща й а другото момиче само кимна с глава към масата на рейвънклоу. Кида кимна, че е разбрала, а после се изправи.
-Отиваме до езерото. Искаш ли? - погледна тя към Ноерин.

Брой мнения : 6 Registration date : 03.07.2007

- Не, Кида, няма да дойда с вас. Смятам да се прибера в Общата стая. Изморена съм.
Ноерин се намръщи, метна един студен поглед на Кида и Карен и се изправи.
- Приятна разходка. - каза тя, и докато двете успеят да кажат нещо, вечебе изчезнала измежду учениците.

Lost and sad Брой мнения : 135 Registration date : 20.06.2007

Емили КИда се настаниха на масата на дома си и се заеха с вечерята, която тъкмо се сервираше. дяха безмълчно.
-О, принцесо, как си? Много си хуб.. - започна монтагю настанявайки се до нея, като я прегърна през раменете.
-Дейвид имаш ли да ми казваш нещо важно?
-Не, аз просто..
-Тогава млъкни! - сряза го Лестранж и погледна часовника си.
-предполагам, че до 2 часа ще са се осовбодили от вкоченясващите проклятия..

Кида се усмихна. Тикмо тогава вратата на голямата зала се отвори. Червенокоската се обърна натам и се усмихна. Драко беше влязъл в залата заедно с Нот и Цабини. Зад тях вървяха Карен Лир и останалите момичета от компанията на Кида.
-Здрасти, Кей! - ухили се Карен на Кида и седна до нея.
-Здравей! - усмихна й се Кида.
-Кари, ще се отместиш ли малко? - попита Драко.
Карен му пусна една огромна, зъбата усмивка и отиде да седне до Нот. Драко се настани до приятелката си и я целуна.

Джесика вървеше потънала в мислите си и озобщо не забеляза кога беше стигнала голямата зала.Погледна часовника си-беше подранила малко и вътре имаше само шепа ученици.Намръщи се леко-как можеше да се пребие така.Лежа цяла седмица в болничното крило и сега най-сетне мадам Помфи благоволи да я изпише.
Влезе в голямата зала и се насочи към полупразната маса на Слидерин чудейки се кое празно място да заеме.Глупаво.Нещо не можеше да се съсредоточи и да мисли за нещо по-смислено.В краяна сметка се настани почти по средата на масата и огледа намръщено масата.Толковаааа й беше скучно...

NeEd^a^LiFe Брой мнения : 94 Registration date : 21.06.2007

Лорейн сънено вървеше към Голямата зала..Ох,как мразеше понеделниците..Главата й се въртеше,незнайно защо и през няколко метра тя залиташе като пияна.Когато на входа на Голямата зала видя Джесика се зарадва,че поня има някой приятел на масата.
-Здрасти,Джес-поздрави Ло,сядайки срещу нея и държейки главата си
-Здрасти-отговори кисело Джесика-Ло,добре ли си?
Лорейн само поклати глава
-Главата ми тежи колко чувал с картофи-ядоса се Ло
Джесика се засмя

-Мисля, че знам идеалното лекарство!-усмихна се Джесика опитвайки се да сподави смеха си.
-Нека позная какво имаш предвид?-помоли уж наистина заинтругивано Лорейн.Джесика сви рамене, и посегна към каната с кафето напълвайки чашата на приятелката си.-Да,и аз за това си мислех.
-Май се привързах доста към това кафе.-отбеляза Смит.
-Духчетата слагат нещо в него. Някаква допълнителна добавка.-увери я Ло.Джесика я изгледа продължително и после извърна поглед встрани обхождайки с поглед всички маси подред.
-Търсиш ли някой?-обади се Лорейн отстрани отпивайки от кафето си.
-А?Ъ...не.Просто гледам.-отвърна някак сковано момичето.- Като гледам колко е тихо и скучно май не съм пропуснала много.