From the depts of my emptyness...

Oceans
Oceans of pain
Dwell in my heart,
Take me away,
Tare me apart.
Looking at you
I am so affraid.
Somehow I knew
You'll make my soul dead.
Staring at moon
I wish I could dream.
But all that I do
Is to look at thy stream.
I love. So do I.
And suffer again.
And deep in my
Heart are those oceans of pain.
I cry every night.
You are everywhere.
You are at midnight
My worst nightmare.
My deepest fear.
And love in vain.
You're bathing in my
Dark oceans of pain.

Hatefull
I hate the ocean breeze.
I hate your deep brown eyes.
I hate my own wishes.
I hate all of my lies.
I hate to see you cry.
I hate to see you smile.
I hate to live, but try
To hate also you inside.
I hate all that I say.
I hate all that I do.
I hate that I love you.
I hate myself. And the world.

Застинал кръговрат

Навън сезоните се сменят
и пролет сменя зимата.
Дърветата цъфтят, живеят
и хората се смеят пак.
Защо във мен е вечна зима,
и нощ, и пустота, и мрак?
Нима не мога аз да имам
таз тъй прекрасна светлина?
Нима не мога да те гледам,
без вътре в мен да заболи,
надеждата да не загива
в отчаяните ми очи?
Сезоните вървят, вървят
и следват се по своя път.
А в мен - един загинал свят,
един застинал кръговрат.

Моят гняв

Ражда се в незнаен гроб,
ледна лава, горещ сняг.
Моят гняв.
По незнайни пътища минава,
шепот, мрак зад себе си оставя.
Не лекува и не наранява.
Моят гняв.
Носи сенчеста отрова,
що се е родила в гроба.
Гибелна и злобна строфа.
Моят гняв.
Дреме вътре в мен забравен,
чака своя час фатален,
пази пламъка запален.
Моят гняв.
И когато го дочака,
своето злокобно време,
да стои във мен е бреме.
Моят гняв.
Аз съм сякаш нов вулкан,
лава блика, аз крещя
адски, сенчести неща.
Мракът ме поглъща.
Но дълбоко в мрака сам
е бездънен океан -
Моят гняв...

Fall

Dark shines on me.
Dark heart of steel.
Love just in vain.
Dark stream of pain.
Wild crazy shout.
Hell opens mouth.
Despair, blood, greed.
Dark tomb for me.

Sonata del Nord

Стоеше сред арктическата пустота,
сама, забравена от хората и Бога.
Отдавна си стоеше там сама,
убеждавайки себе си, че може.
Че може своя свят да промени,
да се издигне сред небесните простори.
И да се сбъднат всичките мечти,
заключени сега зад кръгозора.
Тя закопня за пламък и за свещ,
за слънцето, луната и звездите,
за вятъра на огъня горещ,
за сбъдването сетно на мечтите.
Усети своя роден дом студен,
желаеше да изкрещи, че може
самата тя, създадена от лед,
да носи вътре в себе си и огън.
Изцъклиха се сините очи,
арктичните кристали се разбиха.
И тя осъзна техните лъжи,
как никога не я спасиха
от вечната забрава на света.
Изпълни я с мощ огън на гнева;
но вместо що желаеше си тя,
резултатът беше сал една сълза.

TRASH

Thy hope is drowning.
Thy virtues crash.
You must not crawling -
just listen TRASH!
If your world's breaking
and you feel bad,
don't feel forsaken
and don't go mad!
There is releasement,
there is a wash -
just f**k them all,
and listen trash!
And you shall beat them,
you shall arise!
You shall be free of them,
you'll galvanize!
Don't care about them -
they all talk trash!
You go your way,
listening TRASH!