празни мисли

Брой мнения : 1 Age : 37 Registration date : 29.09.2007

СПОМЕН?

Липсваш ми…
Искам пак да се обадя и ти да вдигнеш слушалката… Ти, а не някой непознат. Искам пак да ми се обаждаш толкова рано, че да не мога да разбера дали е сутрин или нощ. Искам пак да видя очите ти, пълни със светлина. Искам пак да усетя ръцете ти – топли и галещи…
Господи, толкова много ми липсваш!
Искам пак да седиш срещу мен и да се усмихваш над чашата си сутрешно кафе. Искам пак да чувам гласа ти… не само в спомените ми, а наистина. Какво не бих дала да върна времето! Бих направила всичко, само за да те прегърна… за последно. Всичко бих сторила за теб, не го ли разбра? Не знаеше ли, че само да беше казал една дума и щях да скоча с теб? Нима се съмняваше в любовта ми? Нима не ти доказах милиони пъти колко много значиш за мен? Нима не знаеш, че всеки ред, който съм написала е за теб? Нима не ти доказах толкова пъти, че ти си всичко за мен?!
Боже, имаш ли представа колко ме боли?
Казват, че времето лекува. Не е вярно. Времето никога не е достатъчно и не лекува. Само удължава агонията ми. Боли ме. Всеки ден. Все по-силно. Колкото по-дълго те няма, толкова по-силно ми липсваш и толкова повече ме боли.
Знаеш ли, че откакто те няма не мога да се влюбя отново? Не, не защото няма в кого… А защото за да се влюбя трябва да го направя със сърцето си. А аз нямам сърце. Вече не. То умря в онзи летен следобед… заедно с твоето, заедно с теб. Защо ли? Защото преди теб не знаех, че имам сърце. Не знаех, че е възможно да обичаш някого толкова много, че да те боли, когато не го виждаш два дена. И след това… Другата болка… Тя не може да се сравни с нищо. Пусто. Черно. Червено. Бяло. Болка. Пусто – твоето място; черно – земя; червено – сърце; бяло – траур; болка – всичко останало… целия свят.
Никога не съм подозирала, че е възможно да ме заболи толкова и да остана жива. За мен толкова силна беше само болката от смъртта. И в известна степен е така, нали? Каква ирония! Мислех, че най – силна е болката на умиращия… А се оказа, че е най – силна болката да останеш жив. Да останеш жив, дори когато животът няма смисъл. Да останеш жив, дори когато всеки миг е безкрайност от болка. Да останеш жив… въпреки всичко. Да чувстваш как всяка фибра в тялото ти вибрира от живот, а да искаш просто… просто да си починеш. От всичко. И от всички.
Господи, трябваш ми! Имам нужда от теб! Имам нужда от теб, за да продължа да се боря! Въпреки мъката. Въпреки болката. Въпреки смъртта. Въпреки всичко...